Вие сте тук

Наказателното право

Наказателното право представлява система от правни норми, регулиращи обществените отношения, породени от извършването на престъпления. Тези норми се установяват от държавата и ролята им е да защитават интересите на цялото общество, като тяхното неспазване, води до търсене на наказателна отговорност от извършителя на престъплението. Наказателното право използва най-тежката форма на държавната принуда, а именно наказанието, което представлява принудително засягане на основни лични и имуществени права на извършителя.

Наказателното право като част от действащото право в дадена държава, урежда специфични обществени отношения, свързани с една цяла система забрани. То се разделя на две части: обща и особена.

Наказателното право включва три правни клона (отрасъла) - материално наказателно право, наказателно-процесуално право и наказателно-изпълнително право. В тесен смисъл наказателното право означава само материално наказателно право (англ: substantive law), което е един от клоновете на правото във всяка държава. Нормите на наказателното право очертават най-напред проявите, които се смятат за престъпления. С оглед на това наказателното право се наименува още като право за престъплението: criminalrecht (нем.) droit criminel (фр.) criminal law (англ.) - от латински "crimen" (престъпление). Що се отнася до държавата и правомощията й да наказва, възможностите й са неограничени, но тя не ги използва произволно и неограничено в борбата с престъпността. Наказването за извършени престъпления е възложено на съдебната власт. Нормите на наказателното право предвиждат и наказанията за различните престъпления. Те сочат също така кога наказанията могат да не бъдат наложени или поне да не бъдат изпълнени, като вместо тях се ползват други мерки на въздействие. Наказателното право защитава държавата, обществото и отделната личност не само като забранява под страх от наказание престъпленията, които могат да ги застрашат или увредят, но и като задължава съдебната власт да наказва участниците в тях. В повечето случаи наказателното право насърчава гражданите да защитават сами държавните, обществените, своите или на другиго личните интереси. То позволява т.н. самозащита под формата на неизбежна отбрана, на задържане на престъпник, на деяние при крайна необходимост (въведени като правни институти). В някои случаи наказателното право стимулира самия престъпник да предприеме дейност за предотвратяване, ограничаване или възстановяване на вредите от своята престъпна проява. За това наказателното право служи не само за наказване на престъпника, но все повече и за защита на интересите на пострадалия от самото престъпление.

Адвокатска колегия - Кърджали